Gab4ety (Диана Иванова)
15

20 мая 2008 г., 21:55

"Тъжен час"

Поэзия

1K 0 1

Толкова съм тъжна в този час

и няма никого до мен сега...

Защо ли точно в този тъжен миг

го няма любимия човек до мен?

За да дойде той при мен,

да ме прегърне,

да ме целуне,

да ме успокои с нежния си глас...

Сълзите се стичат по лицето ми,

а съм сама,

сякаш съм проклета от съдбата...

Защо ли винаги на мен

се случват лошите неща...?

Но знам,

че ти ще дойдеш някой ден...

За да не съм сама...

И ще бъдеш винаги до мен

в трудните за мен моменти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

пипи87 (Павлина Кьосева)

много идейно и съдържателно....пипни римата малко ,макар че аз съм за това стихът да е такъв ,какъвто си го написала ти ,защото така е истинско...така си го почуствала

2008-05-26T08:15:47+03:00

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0