3 may 2008, 13:51

Тъжен финал

  Poesía
1.2K 0 0
Студена нощ... мрачен ден....
устните бавно нашепват: Къде си? Къде в този момент...?
Разбираш ли, имам нужда от теб...!
Ела, помогни ми! Спаси ме от самата мен... върни ме към живот...

Не зная коя съм...
Не зная чия съм...
Търся себе си, но се изгубвам в мрака... в мрака...
потъвам все повече и повече в нищото...
Помогни ми да открия душата си...

Подай ми ръка,
измакни ме от бездната на здрача...
Пробий с лъч светлина в мрака...
Помогни ми да намеря път назад...

Няма да допусна същата грешка...
Няма да обичам отново....
В приятелства няма да вярвам
и от любовта се отричам!

Много хора нараних,
но и много грешки безумно простих...
А сега прося помощ от непознати...
Заради непознати лица... проклета да съм!
- Защо повярвах в любовта...?!

Повярвах на хора и безумни лъжи...
И безброй обещания даде ми ти!
Какво стана, забрави ли ги?
Приятелсва много, любови безкрай...
идват да те съсипят и всичко, повярвай, завършва с лош край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГеРиТу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...