3 мая 2008 г., 13:51

Тъжен финал

1.2K 0 0
Студена нощ... мрачен ден....
устните бавно нашепват: Къде си? Къде в този момент...?
Разбираш ли, имам нужда от теб...!
Ела, помогни ми! Спаси ме от самата мен... върни ме към живот...

Не зная коя съм...
Не зная чия съм...
Търся себе си, но се изгубвам в мрака... в мрака...
потъвам все повече и повече в нищото...
Помогни ми да открия душата си...

Подай ми ръка,
измакни ме от бездната на здрача...
Пробий с лъч светлина в мрака...
Помогни ми да намеря път назад...

Няма да допусна същата грешка...
Няма да обичам отново....
В приятелства няма да вярвам
и от любовта се отричам!

Много хора нараних,
но и много грешки безумно простих...
А сега прося помощ от непознати...
Заради непознати лица... проклета да съм!
- Защо повярвах в любовта...?!

Повярвах на хора и безумни лъжи...
И безброй обещания даде ми ти!
Какво стана, забрави ли ги?
Приятелсва много, любови безкрай...
идват да те съсипят и всичко, повярвай, завършва с лош край!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГеРиТу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...