15 jul 2017, 23:45

Тъжен стих

505 0 2

 

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна. 
Защо запали в мене слънчеви мечти? 
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете, 
уби с един замах чувствата у мен, уви... 

 

Виновна бях, че повярвах безрезервно. 
Виновна бях в очакванията си, нали? 
Вината своя ще платя жестоко, 
най-лесно се погубват чуждите мечти. 

 

Защо мълчиш? Поне кажи ми "сбогом" вече. 
Аз тръгвам и с илюзиите вече се простих. 
След всяка стъпка ще оставаш някъде далече, 
а спомена за тебе ще превърна в тъжен стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ачо, Влади, благодаря Ви от сърце. Радвам се, че Ви е харесало.
    Прохладна дъждовна вечер.
  • Сърцето чисто винаги ще страда !!!И който носи в сърцето любовта наказан винаги ще бъде! Така е знам го препатих от това!Поздрави Пламъче!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...