plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
15.07.2017 г., 23:45 ч.

Тъжен стих 

  Поезия » Любовна
307 0 2

 

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна. 
Защо запали в мене слънчеви мечти? 
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете, 
уби с един замах чувствата у мен, уви... 

 

Виновна бях, че повярвах безрезервно. 
Виновна бях в очакванията си, нали? 
Вината своя ще платя жестоко, 
най-лесно се погубват чуждите мечти. 

 

Защо мълчиш? Поне кажи ми "сбогом" вече. 
Аз тръгвам и с илюзиите вече се простих. 
След всяка стъпка ще оставаш някъде далече, 
а спомена за тебе ще превърна в тъжен стих.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ачо, Влади, благодаря Ви от сърце. Радвам се, че Ви е харесало.
    Прохладна дъждовна вечер.
  • Сърцето чисто винаги ще страда !!!И който носи в сърцето любовта наказан винаги ще бъде! Така е знам го препатих от това!Поздрави Пламъче!!!
Предложения
: ??:??