Тъжен стих
Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна.
Защо запали в мене слънчеви мечти?
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете,
уби с един замах чувствата у мен, уви...
Виновна бях, че повярвах безрезервно.
Виновна бях в очакванията си, нали?
Вината своя ще платя жестоко,
най-лесно се погубват чуждите мечти.
Защо мълчиш? Поне кажи ми "сбогом" вече.
Аз тръгвам и с илюзиите вече се простих.
След всяка стъпка ще оставаш някъде далече,
а спомена за тебе ще превърна в тъжен стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
