Тъжен стих

Jul 15, 2017, 11:45 PM

Poetry » Love

304 0 2

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна.
Защо запали в мене слънчеви мечти?
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете,
уби с един замах чувствата у мен, уви...

Виновна бях, че повярвах безрезервно.
Виновна бях в очакванията си, нали?
Вината своя ще платя жестоко,
най-лесно се погубват чуждите мечти.

Защо мълчиш? Поне кажи ми "сбогом" вече.
Аз тръгвам и с илюзиите вече се простих.
След всяка стъпка ще оставаш някъде далече,
а спомена за тебе ще превърна в тъжен стих.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

plama7 (Пламена Владимирова)

2017-07-25T21:58:35+03:00

Ачо, Влади, благодаря Ви от сърце. Радвам се, че Ви е харесало.
Прохладна дъждовна вечер.
aap (Ангел)

2017-07-18T18:24:28+03:00

Сърцето чисто винаги ще страда !!!И който носи в сърцето любовта наказан винаги ще бъде! Така е знам го препатих от това!Поздрави Пламъче!!!