15 июл. 2017 г., 23:45

Тъжен стих

506 0 2

 

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна. 
Защо запали в мене слънчеви мечти? 
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете, 
уби с един замах чувствата у мен, уви... 

 

Виновна бях, че повярвах безрезервно. 
Виновна бях в очакванията си, нали? 
Вината своя ще платя жестоко, 
най-лесно се погубват чуждите мечти. 

 

Защо мълчиш? Поне кажи ми "сбогом" вече. 
Аз тръгвам и с илюзиите вече се простих. 
След всяка стъпка ще оставаш някъде далече, 
а спомена за тебе ще превърна в тъжен стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ачо, Влади, благодаря Ви от сърце. Радвам се, че Ви е харесало.
    Прохладна дъждовна вечер.
  • Сърцето чисто винаги ще страда !!!И който носи в сърцето любовта наказан винаги ще бъде! Така е знам го препатих от това!Поздрави Пламъче!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...