12 dic 2008, 20:29

Тъжна Коледа

  Poesía » Otra
1.6K 0 15
В тишината изплакват  
                          китарите,
между тях са очите на времето,
снимки в албума
                          разпилени по масата,
негорялата свещ
                          между чашите.
Коледа се търкулна по пръстите,
не можах да я стисна в юмруче,
като дим
                           се изниза с конфетите
и в очите -  
                           изхлипват надежди.
В кръвта ми пролазва отровата
от самотното
                           нощно пиянство,
от Коледа
остана ми спомена,
                           че очаквах
да влезеш на пръсти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Новак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....