Dec 12, 2008, 8:29 PM

Тъжна Коледа

  Poetry » Other
1.6K 0 15
В тишината изплакват  
                          китарите,
между тях са очите на времето,
снимки в албума
                          разпилени по масата,
негорялата свещ
                          между чашите.
Коледа се търкулна по пръстите,
не можах да я стисна в юмруче,
като дим
                           се изниза с конфетите
и в очите -  
                           изхлипват надежди.
В кръвта ми пролазва отровата
от самотното
                           нощно пиянство,
от Коледа
остана ми спомена,
                           че очаквах
да влезеш на пръсти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Новак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...