28 oct 2010, 14:06

Тъжна нощ

  Poesía
1K 0 1

В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,

криеща зад себе си разсънената луна.

Два образа, две различни вселени,

тази нощ бяха събрани в една  мъничка душа.

 

Усмихваха се иронично само звездите,

макар и да бяха в нощта си сами.

Недочакали раждането на  лъчите,

погубиха се внезапно в своите тъми.

 

А душата пак остана самотна,

не огрята от слънчев лъч дори.

Гарванът черен в нощта злокобна

открадна пролятите в тишината сълзи...

Милан Милев

26.10.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...