28 окт. 2010 г., 14:06

Тъжна нощ

1K 0 1

В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,

криеща зад себе си разсънената луна.

Два образа, две различни вселени,

тази нощ бяха събрани в една  мъничка душа.

 

Усмихваха се иронично само звездите,

макар и да бяха в нощта си сами.

Недочакали раждането на  лъчите,

погубиха се внезапно в своите тъми.

 

А душата пак остана самотна,

не огрята от слънчев лъч дори.

Гарванът черен в нощта злокобна

открадна пролятите в тишината сълзи...

Милан Милев

26.10.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...