28 окт. 2010 г., 14:06

Тъжна нощ 

  Поэзия
702 0 1

В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,

криеща зад себе си разсънената луна.

Два образа, две различни вселени,

тази нощ бяха събрани в една  мъничка душа.

 

Усмихваха се иронично само звездите,

макар и да бяха в нощта си сами.

Недочакали раждането на  лъчите,

погубиха се внезапно в своите тъми.

 

А душата пак остана самотна,

не огрята от слънчев лъч дори.

Гарванът черен в нощта злокобна

открадна пролятите в тишината сълзи...

Милан Милев

26.10.2010

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??