28.10.2010 г., 14:06

Тъжна нощ

1K 0 1

В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,

криеща зад себе си разсънената луна.

Два образа, две различни вселени,

тази нощ бяха събрани в една  мъничка душа.

 

Усмихваха се иронично само звездите,

макар и да бяха в нощта си сами.

Недочакали раждането на  лъчите,

погубиха се внезапно в своите тъми.

 

А душата пак остана самотна,

не огрята от слънчев лъч дори.

Гарванът черен в нощта злокобна

открадна пролятите в тишината сълзи...

Милан Милев

26.10.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...