Тъжна песен
877
0
2
Идваш и после пак отиваш си,
точно като приливите радостни и отливите тъжни.
И все протягам мойте шепи
да те докосна във безкрая
и вкуся с устните си бледи,
но ти бягаш все от моите ръце.
И всяка нощ сестрите мои, светлите звезди, нашепват
ми миловно, че макар на хоризонта
морето да се слива със небето,
те все ще бъдат чужди и далечни.
И сестрински напевен глас се смесва в тъжна песен
с твоята симфония от морска пяна,
а аз безсилна, протягаща ръце в безкрая,
слушам запленена и единственото,
което ми остава... е да обичам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Илиева Todos los derechos reservados
