Тъжна песен
878
0
2
Идваш и после пак отиваш си,
точно като приливите радостни и отливите тъжни.
И все протягам мойте шепи
да те докосна във безкрая
и вкуся с устните си бледи,
но ти бягаш все от моите ръце.
И всяка нощ сестрите мои, светлите звезди, нашепват
ми миловно, че макар на хоризонта
морето да се слива със небето,
те все ще бъдат чужди и далечни.
И сестрински напевен глас се смесва в тъжна песен
с твоята симфония от морска пяна,
а аз безсилна, протягаща ръце в безкрая,
слушам запленена и единственото,
което ми остава... е да обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Илиева Все права защищены
