5 may 2007, 13:44

Тъжна песен

  Poesía
788 0 1
Тихо!
Спри за малко, почини си
и вслушай се във вятъра самотен.
Не чуваш ли, че той ти пее
една злокобно тъжна песен.
Той разказва ти за мене,
за моя сив живот нещастен
на несполуките подвластен.
Преля от сълзи моето сърце,
почерни се и ясното небе.
Не виждах вече на слънцето лъчите,
аз чувствах само тежестта на лъжите.
Нямаше нищо друго, освен самота,
породена от болка ужасна и дълбока тъга.
Заличи и погълна сърцето ми младо,
защото не беше на никой мило и драго.
Няма спасение за една изгубена душа,
не може да заличиш следата, оставила сълза.
Нима заслужих аз това,
да загубя живота и любовта?
Сега танцувам с вятъра сама
и пея, останала без дъх, песента,
пораждаща във всеки пътник тъга,
по чието лице сълзите се стичат с лекота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...