5.05.2007 г., 13:44

Тъжна песен

781 0 1
Тихо!
Спри за малко, почини си
и вслушай се във вятъра самотен.
Не чуваш ли, че той ти пее
една злокобно тъжна песен.
Той разказва ти за мене,
за моя сив живот нещастен
на несполуките подвластен.
Преля от сълзи моето сърце,
почерни се и ясното небе.
Не виждах вече на слънцето лъчите,
аз чувствах само тежестта на лъжите.
Нямаше нищо друго, освен самота,
породена от болка ужасна и дълбока тъга.
Заличи и погълна сърцето ми младо,
защото не беше на никой мило и драго.
Няма спасение за една изгубена душа,
не може да заличиш следата, оставила сълза.
Нима заслужих аз това,
да загубя живота и любовта?
Сега танцувам с вятъра сама
и пея, останала без дъх, песента,
пораждаща във всеки пътник тъга,
по чието лице сълзите се стичат с лекота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...