24 may 2009, 20:07

Тъжна песен

  Poesía
1K 0 1

 

Щом римите отново зазвучават,

сред думите провира се тъга

и болката отново приютяват

сълзливите отронени слова.

 

Мелодията някак ни унася

сред мигове прекарани до тебе,

ти, който без пощада ни заряза

и в щастието някога отведе.

 

Сълзите се наново запроливат

в сърцата ни разбити, отначало,

а спомените сякаш ни изпиват,

че някога си нещо ни е спряло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай да пишеш, Бо! ШЩе се получи още по-добре при следващите опити! Поздрав

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...