24.05.2009 г., 20:07

Тъжна песен

999 0 1

 

Щом римите отново зазвучават,

сред думите провира се тъга

и болката отново приютяват

сълзливите отронени слова.

 

Мелодията някак ни унася

сред мигове прекарани до тебе,

ти, който без пощада ни заряза

и в щастието някога отведе.

 

Сълзите се наново запроливат

в сърцата ни разбити, отначало,

а спомените сякаш ни изпиват,

че някога си нещо ни е спряло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай да пишеш, Бо! ШЩе се получи още по-добре при следващите опити! Поздрав

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...