22 jun 2021, 13:18

Тъжна Пиеса

661 0 0

Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,

но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, 
А вечер не престава да я гледа…
Песни пее той за нея. 
Всички казваха: „ ти луд си,

та да се влюбиш в луната –

нещо толкова непостижимо!“
Героят тъжен само се усмихна…
Затваряше се в неговата стая и чакаше нощта,
за да надникне от балкона, да види своята любов… 
И молеше се той луната някак си да му отвърне. 
Но никога не ставаше така… 
Краят беше вече близо –

с последния си дъх, останал сам-самичък, 
към балкона той погледна, 
погледна и за сетен път застина 
пред любовта си тъй недостижима! 
И ето, пак пиесата приключи 
без никакви аплаузи, но с хиляди сълзи –  
сълзи от нейния единствен зрител, 
който ще идва пак и пак…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Асев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...