22 июн. 2021 г., 13:18

Тъжна Пиеса

669 0 0

Отидох на театър
Да, бях гледал таз пиеса вече,

но всеки път отново се надявах краят ѝ да е щастлив!
В нея главният герой се влюбва в луната…
Пише стихове, поеми, 
А вечер не престава да я гледа…
Песни пее той за нея. 
Всички казваха: „ ти луд си,

та да се влюбиш в луната –

нещо толкова непостижимо!“
Героят тъжен само се усмихна…
Затваряше се в неговата стая и чакаше нощта,
за да надникне от балкона, да види своята любов… 
И молеше се той луната някак си да му отвърне. 
Но никога не ставаше така… 
Краят беше вече близо –

с последния си дъх, останал сам-самичък, 
към балкона той погледна, 
погледна и за сетен път застина 
пред любовта си тъй недостижима! 
И ето, пак пиесата приключи 
без никакви аплаузи, но с хиляди сълзи –  
сълзи от нейния единствен зрител, 
който ще идва пак и пак…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Асев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...