evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
23 may 2017, 11:08

Тъжна приказка 

  Poesía » Civil
400 2 5

 

 

 

 

Генка Богданова

 

И то­зи дом за­г­лъ­х­на и по­сър­на.

За вто­ри път Зло­ве­ща­та се вър­на

да гра­б­не и по­с­ле­д­на­та ис­к­ри­ца -

жи­во­тът на не­ща­с­т­на­та вдо­ви­ца.

А то­зи дом пре­ли­ва­ше от ра­дост,

бе пъ­лен и с  жи­вот, и с мла­дост.

За­к­ри­ля­ни от май­ка­та-ор­ли­ца

ра­с­тя­ха се­дем ху­ба­ви де­чи­ца.

Но тя­с­на ста­на ро­д­на­та им стря­ха,

по­ра­с­на­ха и вси­ч­ки от­ле­тя­ха.

Раз­п­ръ­с­на­ха се не­й­де по зе­мя­та

да тър­сят хляб и ща­с­тие де­ца­та.

Ос­та­на­ха са­ми и на­тъ­же­ни,

от мъ­ка и тре­во­гите сломе­ни,

до­б­ра­та май­ка, та­т­ко­то гри­жо­вен,

в до­ма за­г­лъ­х­нал и тъ­жо­вен.

Очи­те им от съл­зи ос­ле­пя­ха.

В оча­к­ва­не на­п­ра­з­но ос­та­ря­ха.

За­с­лу­ша­ни в дъ­ж­до­в­ни­те ка­п­чу­ци,

бле­ну­ва­ха за ро­ж­би и за вну­ци.

И ча­ка­ха... Но ни­кой се не вър­на!

Ба­ща­та за­ли­ня, пре­гър­би се, по­сър­на,

сло­мен от мъ­ка, скри­та във ду­ша­та,

уга­с­на ба­в­но, ле­г­на във зе­мя­та.

Из­п­ра­ти го не­ща­с­т­на­та вдо­ви­ца,

а по­с­ле ка­то во­съ­ч­на све­щи­ца

от ле­ден вя­тър уга­се­на,

оти­де си, от мъ­ка по­ко­се­на.

 

Бъл­га­ри­йо, Ро­ди­но ми­ла,

и ти се­га си тъ­ж­на и уни­ла.

Раз­п­ръ­с­на­ха не­во­ли по зе­мя­та

и твой­те сви­д­ни ро­ж­би, май­ко свя­та!

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??