Тъжна приказка
Генка Богданова
И този дом заглъхна и посърна.
За втори път Зловещата се върна
да грабне и последната искрица -
животът на нещастната вдовица.
А този дом преливаше от радост,
бе пълен и с живот, и с младост.
Закриляни от майката-орлица
растяха седем хубави дечица.
Но тясна стана родната им стряха,
пораснаха и всички отлетяха.
Разпръснаха се нейде по земята
да търсят хляб и щастие децата.
Останаха сами и натъжени,
от мъка и тревогите сломени,
добрата майка, таткото грижовен,
в дома заглъхнал и тъжовен.
Очите им от сълзи ослепяха.
В очакване напразно остаряха.
Заслушани в дъждовните капчуци,
бленуваха за рожби и за внуци.
И чакаха... Но никой се не върна!
Бащата залиня, прегърби се, посърна,
сломен от мъка, скрита във душата,
угасна бавно, легна във земята.
Изпрати го нещастната вдовица,
а после като восъчна свещица
от леден вятър угасена,
отиде си, от мъка покосена.
Българийо, Родино мила,
и ти сега си тъжна и унила.
Разпръснаха неволи по земята
и твойте свидни рожби, майко свята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
