Тъжна Самодива
Слях се с вечността - отвътре съм нежива
и цялата обвита в тъжна празнина -
не дишам, аз съм тъжна самодива
и не чувствам вече топлина...
Твоите прегръдки все още ме измъчват,
сякаш в безумна магия са ме оковали,
а целувките ти - по устните ми неизтрити,
ме болят, но най болят ме в сърцето...
Твоите ръце не ще ме вече галят
и не ще те има тази вечер, нито утре в деня ми...
Тези тъжни спомени още силно ме изгарят
и разкъсват ме отвътре, даже и в съня ми...
И всеки миг ще ми напомня
колко те обичам само,
мой художнико неверен,
с още много тъжни самодиви...
© Надя Тодорова Todos los derechos reservados