27 oct 2004, 23:21

Тъжна вечеря

  Poesía
1.5K 0 2
Тази вечер отново се храня с моята приятелка смотата. Вдигаме тост със сълзите ми, за неверните приятели. Леко прихваща ръката ми и ми обещава, че никога няма да ме изостави.Облечена е с моите спомени и дефилира направо върху сърцето ми. Там я чакат стари познайници:Студ и Мрак! По рано ме навестяваше по рядко. Не обичаше сетрите. Вяра,Надежда и Любов. Смехът ни я дразнеше. Как да я изпратя?! Гостите не се гонят, даже и натрапените. А е страшно мила с мен. Наздраве Приятелко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм тъжен,мила Ваня.Изобщо, ама изобщо не съм...Радвам се,че харесваш всички онези думи,които пиша!
  • Ваня,нещо не ме бива в критиката,но за това,което си написала казвам само едно:"Страхотен текст",което ще рече,че от мен имаш една шестица.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...