27.10.2004 г., 23:21 ч.

Тъжна вечеря 

  Поезия
1105 0 2
Тази вечер отново се храня с моята приятелка смотата. Вдигаме тост със сълзите ми, за неверните приятели. Леко прихваща ръката ми и ми обещава, че никога няма да ме изостави.Облечена е с моите спомени и дефилира направо върху сърцето ми. Там я чакат стари познайници:Студ и Мрак! По рано ме навестяваше по рядко. Не обичаше сетрите. Вяра,Надежда и Любов. Смехът ни я дразнеше. Как да я изпратя?! Гостите не се гонят, даже и натрапените. А е страшно мила с мен. Наздраве Приятелко.

© Ваня Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм тъжен,мила Ваня.Изобщо, ама изобщо не съм...Радвам се,че харесваш всички онези думи,които пиша!
  • Ваня,нещо не ме бива в критиката,но за това,което си написала казвам само едно:"Страхотен текст",което ще рече,че от мен имаш една шестица.
Предложения
: ??:??