27.10.2004 г., 23:21 ч.
Тъжна вечеря
Тази вечер отново се храня с моята приятелка смотата. Вдигаме тост със сълзите ми, за неверните приятели. Леко прихваща ръката ми и ми обещава, че никога няма да ме изостави.Облечена е с моите спомени и дефилира направо върху сърцето ми. Там я чакат стари познайници:Студ и Мрак! По рано ме навестяваше по рядко. Не обичаше сетрите. Вяра,Надежда и Любов. Смехът ни я дразнеше. Как да я изпратя?! Гостите не се гонят, даже и натрапените. А е страшно мила с мен. Наздраве Приятелко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ваня Костова Всички права запазени
Предложения
-
-
Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...
-
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
-
Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
