Oct 27, 2004, 11:21 PM

Тъжна вечеря

  Poetry
1.4K 0 2
Тази вечер отново се храня с моята приятелка смотата. Вдигаме тост със сълзите ми, за неверните приятели. Леко прихваща ръката ми и ми обещава, че никога няма да ме изостави.Облечена е с моите спомени и дефилира направо върху сърцето ми. Там я чакат стари познайници:Студ и Мрак! По рано ме навестяваше по рядко. Не обичаше сетрите. Вяра,Надежда и Любов. Смехът ни я дразнеше. Как да я изпратя?! Гостите не се гонят, даже и натрапените. А е страшно мила с мен. Наздраве Приятелко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм тъжен,мила Ваня.Изобщо, ама изобщо не съм...Радвам се,че харесваш всички онези думи,които пиша!
  • Ваня,нещо не ме бива в критиката,но за това,което си написала казвам само едно:"Страхотен текст",което ще рече,че от мен имаш една шестица.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...