10 sept 2019, 16:19

Тъжна вечност 

  Poesía » Filosófica
333 0 0

Залезът спуска се навън,

сияе той кървавочервен.

С болка чакам вечен сън

и затуй съм натъжен.

 

Този свят е мрачен,

душа в него е сама

и облак вън ще плаче...

Не ме взимай, майко земя!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??