hcs (Георги)
2064 241
10.09.2019 г., 16:19 ч.

Тъжна вечност 

  Поезия » Философска
430 0 0
Залезът спуска се навън,
сияе той кървавочервен.
С болка чакам вечен сън
и затуй съм натъжен.
Този свят е мрачен,
душа в него е сама
и облак вън ще плаче...
Не ме взимай, майко земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??