10 сент. 2019 г., 16:19

Тъжна вечност 

  Поэзия » Философская
403 0 0

Залезът спуска се навън,

сияе той кървавочервен.

С болка чакам вечен сън

и затуй съм натъжен.

 

Този свят е мрачен,

душа в него е сама

и облак вън ще плаче...

Не ме взимай, майко земя!

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??