1 feb 2019, 16:25

Тъжна винена приказка 

  Poesía » Otra
367 6 16

На масата отсреща ти седиш,

насъскал дързостта си с чаша вино,

преборил се за пост и за престиж

и бодигардове, вместо роднини.

 

В жената вперил сластните очи,

събличаш като хищник без пощада.

А тя, студеноцветната, горчи, 

разбрала, че за теб е агне младо.

 

Със жест на Цезар ще поръчаш пак

от виното за чуждата принцеса.

В красивите очи ще плъзне мрак,

решени да избягат от пиесата.

 

А после отревисто, със замах

от чашата си глътка ще отпие

и, без в душата ѝ да трепне страх,

тя с вино твойто его ще измие.

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??