Тъжна винена приказка
На масата отсреща ти седиш,
насъскал дързостта си с чаша вино,
преборил се за пост и за престиж
и бодигардове, вместо роднини.
В жената вперил сластните очи,
събличаш като хищник без пощада.
А тя, студеноцветната, горчи,
разбрала, че за теб е агне младо.
Със жест на Цезар ще поръчаш пак
от виното за чуждата принцеса.
В красивите очи ще плъзне мрак,
решени да избягат от пиесата.
А после отревисто, със замах
от чашата си глътка ще отпие
и, без в душата ѝ да трепне страх,
тя с вино твойто его ще измие.
© Мария Панайотова All rights reserved.
