Тъжна въздишка

13 sept 2011, 22:40

Poesía » De amor

646 0 3

Ти си моята тъжна въздишка,

когато самичък се връщам у нас,

като страхливец, по-жалък от мишка,

над който все още ти имаш власт.

И пак те съзирам в празната стая

в дъната на празните чаши до мен.

Защо ли не мога да те забравя?

В сърцето ми още живееш със мен.

Присънваш се често, в кошмар се превръщаш

и мигом се будя, не плача - крещя,

ръцете протягам, но мрака прегръщам,

а мисля, че тебе прегръщам в нощта...

Ти си моята тъжна въздишка,

скрита от дневната хорска тълпа,

пред тях се усмихвам, красиво е всичко

далеч от вратите на мойта тъга.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.