Тъжна въздишка
Ти си моята тъжна въздишка,
когато самичък се връщам у нас,
като страхливец, по-жалък от мишка,
над който все още ти имаш власт.
И пак те съзирам в празната стая
в дъната на празните чаши до мен.
Защо ли не мога да те забравя?
В сърцето ми още живееш със мен.
Присънваш се често, в кошмар се превръщаш
и мигом се будя, не плача - крещя,
ръцете протягам, но мрака прегръщам,
а мисля, че тебе прегръщам в нощта...
Ти си моята тъжна въздишка,
скрита от дневната хорска тълпа,
пред тях се усмихвам, красиво е всичко
далеч от вратите на мойта тъга.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
