Sep 13, 2011, 10:40 PM

Тъжна въздишка 

  Poetry » Love
647 0 3

Ти си моята тъжна въздишка,

когато самичък се връщам у нас,

като страхливец, по-жалък от мишка,

над който все още ти имаш власт.

 

И пак те съзирам в празната стая

в дъната на празните чаши до мен.

Защо ли не мога да те забравя?

В сърцето ми още живееш със мен.

 

Присънваш се често, в кошмар се превръщаш

и мигом се будя, не плача - крещя,

ръцете протягам, но мрака прегръщам,

а мисля, че тебе прегръщам в нощта...

 

Ти си моята тъжна въздишка,

скрита  от дневната хорска тълпа,

пред тях се усмихвам, красиво е всичко

далеч от вратите на мойта тъга.

 

 

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много тъжно,но много красиво!
    Поздравления за тази изповед,просто е писана с чувства!
  • Харесва ми!
    Много тъжна изповед, но красиво излята в стиха ти!
  • Въздишка, която е затъкната в гърдите ти и се е превърнала в буца от тъга...
    !!!
Random works
: ??:??