30 dic 2018, 15:22

Тъжната история

1.3K 3 0

Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.

Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.

Не те обичах, а ти беше влюбена.

Загубена в погледа ми долен и погубена.

Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах.

А щото в краката ми всичките очаквах!

Тези които ме обидиха и само искаха пари.

Но пожарът теб не трябваше да изгори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денислав Миленов Todos los derechos reservados

Аз съм нов тук дано моите стихове да ви харесат!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...