30.12.2018 г., 15:22

Тъжната история

1.3K 3 0

Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.

Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.

Не те обичах, а ти беше влюбена.

Загубена в погледа ми долен и погубена.

Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах.

А щото в краката ми всичките очаквах!

Тези които ме обидиха и само искаха пари.

Но пожарът теб не трябваше да изгори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денислав Миленов Всички права запазени

Аз съм нов тук дано моите стихове да ви харесат!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...