Тъжната история

Poetry » Love, Author's song

1.3K 3 0

Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.

Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.

Не те обичах, а ти беше влюбена.

Загубена в погледа ми долен и погубена.

Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах.

А щото в краката ми всичките очаквах!

Тези които ме обидиха и само искаха пари.

Но пожарът теб не трябваше да изгори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Аз съм нов тук дано моите стихове да ви харесат!

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0