7 mar 2010, 0:05

Тъжната любов на една писателка

1K 0 0

Тъжно е, когато теб те няма,

животът е измама,

а времето минава,

но споменът завинаги остава. 

 

Животът сложно нещо е,

кара те да страдаш и тъжиш

по любимото момче,

то далече е, а ти си тук,

студът е вледенил твоето сърце.

 

Тялото ти топло е,

сърцето ти ледът запазил е,

да не го измъчва самотата,

да не го достига тя - смъртта.

 

Тъжната любов на мен,

една писателка,

описана е в тез слова,

но зная че ще дойде някой ден

за мене любовта.


Да разтопи леда,

обвил моето сърце,

да усети топлина 

моята душа,

да усети сърцето спряло

как кръвта му

нов живот започва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...