Mar 7, 2010, 12:05 AM

Тъжната любов на една писателка

  Poetry » Love
1K 0 0

Тъжно е, когато теб те няма,

животът е измама,

а времето минава,

но споменът завинаги остава. 

 

Животът сложно нещо е,

кара те да страдаш и тъжиш

по любимото момче,

то далече е, а ти си тук,

студът е вледенил твоето сърце.

 

Тялото ти топло е,

сърцето ти ледът запазил е,

да не го измъчва самотата,

да не го достига тя - смъртта.

 

Тъжната любов на мен,

една писателка,

описана е в тез слова,

но зная че ще дойде някой ден

за мене любовта.


Да разтопи леда,

обвил моето сърце,

да усети топлина 

моята душа,

да усети сърцето спряло

как кръвта му

нов живот започва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...