7.03.2010 г., 0:05

Тъжната любов на една писателка

1K 0 0

Тъжно е, когато теб те няма,

животът е измама,

а времето минава,

но споменът завинаги остава. 

 

Животът сложно нещо е,

кара те да страдаш и тъжиш

по любимото момче,

то далече е, а ти си тук,

студът е вледенил твоето сърце.

 

Тялото ти топло е,

сърцето ти ледът запазил е,

да не го измъчва самотата,

да не го достига тя - смъртта.

 

Тъжната любов на мен,

една писателка,

описана е в тез слова,

но зная че ще дойде някой ден

за мене любовта.


Да разтопи леда,

обвил моето сърце,

да усети топлина 

моята душа,

да усети сърцето спряло

как кръвта му

нов живот започва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...