7 мар. 2010 г., 00:05

Тъжната любов на една писателка

1K 0 0

Тъжно е, когато теб те няма,

животът е измама,

а времето минава,

но споменът завинаги остава. 

 

Животът сложно нещо е,

кара те да страдаш и тъжиш

по любимото момче,

то далече е, а ти си тук,

студът е вледенил твоето сърце.

 

Тялото ти топло е,

сърцето ти ледът запазил е,

да не го измъчва самотата,

да не го достига тя - смъртта.

 

Тъжната любов на мен,

една писателка,

описана е в тез слова,

но зная че ще дойде някой ден

за мене любовта.


Да разтопи леда,

обвил моето сърце,

да усети топлина 

моята душа,

да усети сърцето спряло

как кръвта му

нов живот започва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...