ТЪЖНИ ЕЛИПСИ
Мисълта ми в невидими елипси
разчертава небето кашмирено,
но минути задъхани спрели са
пред врата със забрана пломбирана.
Избелява цветът на надеждата,
остаряват мечти неразлистени
и безкрайно далечен изглежда
на живяното профилът истинен.
Утаяват очите на времето
сенокосния вик на въпроса ми,
но без отговор всичко ще вземе то. ...