4 oct 2011, 17:18

Тъжни елипси

  Poesía » Otra
928 0 24

 

 

 

             ТЪЖНИ ЕЛИПСИ

 

Мисълта ми в невидими елипси

разчертава небето кашмирено,

но минути задъхани спрели са

пред врата със забрана пломбирана.

 

Избелява цветът на надеждата,

остаряват мечти неразлистени

и безкрайно далечен изглежда

на живяното профилът истинен.

 

Утаяват очите на времето

сенокосния вик на въпроса ми,

но без отговор всичко ще вземе то.

Многоцветие в себе си носех ви.

 

За душата по тъжните линии,

начертани от мен, ще гадаете.

Бях стремеж нероден и безименен

и дано в този стих го познаете.

 

04.10.2009

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....