Oct 4, 2011, 5:18 PM

Тъжни елипси 

  Poetry » Other
785 0 24

 

 

 

             ТЪЖНИ ЕЛИПСИ

 

Мисълта ми в невидими елипси

разчертава небето кашмирено,

но минути задъхани спрели са

пред врата със забрана пломбирана.

 

Избелява цветът на надеждата,

остаряват мечти неразлистени

и безкрайно далечен изглежда

на живяното профилът истинен.

 

Утаяват очите на времето

сенокосния вик на въпроса ми,

но без отговор всичко ще вземе то.

Многоцветие в себе си носех ви.

 

За душата по тъжните линии,

начертани от мен, ще гадаете.

Бях стремеж нероден и безименен

и дано в този стих го познаете.

 

04.10.2009

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??