pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
Oct 4, 2011, 5:18 PM

Тъжни елипси

  Poetry » Other
926 0 24

 

 

 

             ТЪЖНИ ЕЛИПСИ

 

Мисълта ми в невидими елипси

разчертава небето кашмирено,

но минути задъхани спрели са

пред врата със забрана пломбирана.

 

Избелява цветът на надеждата,

остаряват мечти неразлистени

и безкрайно далечен изглежда

на живяното профилът истинен.

 

Утаяват очите на времето

сенокосния вик на въпроса ми,

но без отговор всичко ще вземе то.

Многоцветие в себе си носех ви.

 

За душата по тъжните линии,

начертани от мен, ще гадаете.

Бях стремеж нероден и безименен

и дано в този стих го познаете.

 

04.10.2009

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0