Тъжни елипси
ТЪЖНИ ЕЛИПСИ
Мисълта ми в невидими елипси
разчертава небето кашмирено,
но минути задъхани спрели са
пред врата със забрана пломбирана.
Избелява цветът на надеждата,
остаряват мечти неразлистени
и безкрайно далечен изглежда
на живяното профилът истинен.
Утаяват очите на времето
сенокосния вик на въпроса ми,
но без отговор всичко ще вземе то.
Многоцветие в себе си носех ви.
За душата по тъжните линии,
начертани от мен, ще гадаете.
Бях стремеж нероден и безименен
и дано в този стих го познаете.
04.10.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
