tamnokoska (Карина Кирова)
78 92
21 ago 2006, 0:37

Тъжни стихове 

  Poesía
22503 0 3
Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша,
не искам да ме съжаляват хората.
Но болката пропила е сърцето ми
и дори да не желая,
пак пиша за тъга.
Пиша за раздели,
за изгубена любов,
за разни изневери,
за хора наранени.
Изгубих любовта си,
аз самата изневерих,
бях наранена
и от болката си стихове сътворих.
Затова и хората сега ме съжаляват,
и просълзяват се дори
на някои от стиховете ми.
Но аз не искам те с мен да плачат,
искам да се смеят с мен.
И ето този стих пак изпълнен е с болка,
болка, която може би някого ще просълзи.
Аз искам стих да напиша,
който някого ще просълзи,
но със радостни сълзи.
Но все не се получава,
все тъжни са стиховете ми.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Посещения 9165
    --

    надявам се да ти е минало, след като си се накликала... и наклякала... и нафлякала, и нашлякала... упс, отнесох се!
  • Здравей ти млада Тъмнокоске.
    Защо тъга в стиха ти се долавя.
    Нима ти казваш,че сега не може
    сълза от радост някой да задавя.
    Отронвам радостни сълзи когато
    усетя младостта,че намерила е път.
    И моля се,да бъде вечно лято
    в сърцето там,в най-свидния им кът.

    Поздрав и усмивка за твоето мило откровение.
    Дано шеговития ми тон,не ти носи притеснение.
  • Карина, стреми се да избягваш повторенията на думи и изрази. Развалят качеството на стиха.
Propuestas
: ??:??