Тъжни стихове
Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша,
не искам да ме съжаляват хората.
Но болката пропила е сърцето ми
и дори да не желая,
пак пиша за тъга.
Пиша за раздели,
за изгубена любов,
за разни изневери,
за хора наранени.
Изгубих любовта си,
аз самата изневерих,
бях наранена
и от болката си стихове сътворих.
Затова и хората сега ме съжаляват,
и просълзяват се дори
на някои от стиховете ми.
Но аз не искам те с мен да плачат,
искам да се смеят с мен.
И ето този стих пак изпълнен е с болка,
болка, която може би някого ще просълзи.
Аз искам стих да напиша,
който някого ще просълзи,
но със радостни сълзи.
Но все не се получава,
все тъжни са стиховете ми.
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша,
не искам да ме съжаляват хората.
Но болката пропила е сърцето ми
и дори да не желая,
пак пиша за тъга.
Пиша за раздели,
за изгубена любов,
за разни изневери,
за хора наранени.
Изгубих любовта си,
аз самата изневерих,
бях наранена
и от болката си стихове сътворих.
Затова и хората сега ме съжаляват,
и просълзяват се дори
на някои от стиховете ми.
Но аз не искам те с мен да плачат,
искам да се смеят с мен.
И ето този стих пак изпълнен е с болка,
болка, която може би някого ще просълзи.
Аз искам стих да напиша,
който някого ще просълзи,
но със радостни сълзи.
Но все не се получава,
все тъжни са стиховете ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Кирова Всички права запазени
