21 авг. 2006 г., 00:37

Тъжни стихове

23.2K 0 3
Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша,
не искам да ме съжаляват хората.
Но болката пропила е сърцето ми
и дори да не желая,
пак пиша за тъга.
Пиша за раздели,
за изгубена любов,
за разни изневери,
за хора наранени.
Изгубих любовта си,
аз самата изневерих,
бях наранена
и от болката си стихове сътворих.
Затова и хората сега ме съжаляват,
и просълзяват се дори
на някои от стиховете ми.
Но аз не искам те с мен да плачат,
искам да се смеят с мен.
И ето този стих пак изпълнен е с болка,
болка, която може би някого ще просълзи.
Аз искам стих да напиша,
който някого ще просълзи,
но със радостни сълзи.
Но все не се получава,
все тъжни са стиховете ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Посещения 9165
    --

    надявам се да ти е минало, след като си се накликала... и наклякала... и нафлякала, и нашлякала... упс, отнесох се!
  • Здравей ти млада Тъмнокоске.
    Защо тъга в стиха ти се долавя.
    Нима ти казваш,че сега не може
    сълза от радост някой да задавя.
    Отронвам радостни сълзи когато
    усетя младостта,че намерила е път.
    И моля се,да бъде вечно лято
    в сърцето там,в най-свидния им кът.

    Поздрав и усмивка за твоето мило откровение.
    Дано шеговития ми тон,не ти носи притеснение.
  • Карина, стреми се да избягваш повторенията на думи и изрази. Развалят качеството на стиха.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...