ТЪЖНИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
(по Николай Лилиев)
Тъжният есенен дъжд
плаче над моята стряха,
с тъжния есенен дъжд
всички надежди умряха!
Тъжният есенен дъжд
в мозъка с тропот се врязва,
тъжният есенен дъжд
скръбни балади разказва.
В тъжния есенен дъжд –
гъста мъгла и неволи,
тъжният есенен дъжд
жълтите клони оголи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
