21 may 2017, 18:08

Тъжно

  Poesía
887 1 4

Съжалявам ли? Безкрайно съжалявам
за всеки миг със теб измамно време.
За всяка нежност, ласка - съжалявам,
за сляпата ми вяра, че ти дреме.

 

Отричам ли се? Сто пъти отричам,
че носих те във себе си с години,
че изживявах думата "Обичам",
че посветих ти всички мои рими.

 

Намразих ли те? Много. Органично.
А себе си намразих двойно. Тройно!
А после... някак стана безразлично
и днес ми е лежерно, и спокойно.

 

Повярва ли? Да можех да си вярвам,
че истина са грозните ми думи!
Не те отричам и не съжалявам...
Но в мене тихо свирят тъжни струни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички имаме своите си разочарования, но това са моментите на размисъл и разговор със себе си, след който човек се пречиства и продължава по-мъдро. Поздрави, Мануела!
  • Албена, Виолета, благодаря Ви. Глаголът е съвсем умишлено избран. Именно заради грозния начин, по който звучи. Именно, за да даде контраст и да подчертае горчивината, и болката от разочарованието. Но все пак, благодаря за съвета.
  • Мануела, харесах стихотворението ти - замисъла, неочаквания обрат и силен финал, красивия стих... Но този жаргон"че ти дреме"стои като грозна кръпка. Моят съвет е да го замениш с друг, съответстващ на стила на творбата. Тогава бкх оценила с максимума.
  • Ах, колко познато, ако знаеш.
    Поздрави, харесах.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....