21.05.2017 г., 18:08

Тъжно

877 1 4

Съжалявам ли? Безкрайно съжалявам
за всеки миг със теб измамно време.
За всяка нежност, ласка - съжалявам,
за сляпата ми вяра, че ти дреме.

 

Отричам ли се? Сто пъти отричам,
че носих те във себе си с години,
че изживявах думата "Обичам",
че посветих ти всички мои рими.

 

Намразих ли те? Много. Органично.
А себе си намразих двойно. Тройно!
А после... някак стана безразлично
и днес ми е лежерно, и спокойно.

 

Повярва ли? Да можех да си вярвам,
че истина са грозните ми думи!
Не те отричам и не съжалявам...
Но в мене тихо свирят тъжни струни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички имаме своите си разочарования, но това са моментите на размисъл и разговор със себе си, след който човек се пречиства и продължава по-мъдро. Поздрави, Мануела!
  • Албена, Виолета, благодаря Ви. Глаголът е съвсем умишлено избран. Именно заради грозния начин, по който звучи. Именно, за да даде контраст и да подчертае горчивината, и болката от разочарованието. Но все пак, благодаря за съвета.
  • Мануела, харесах стихотворението ти - замисъла, неочаквания обрат и силен финал, красивия стих... Но този жаргон"че ти дреме"стои като грозна кръпка. Моят съвет е да го замениш с друг, съответстващ на стила на творбата. Тогава бкх оценила с максимума.
  • Ах, колко познато, ако знаеш.
    Поздрави, харесах.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...