Тъжно
Съжалявам ли? Безкрайно съжалявам
за всеки миг със теб измамно време.
За всяка нежност, ласка - съжалявам,
за сляпата ми вяра, че ти дреме.
Отричам ли се? Сто пъти отричам,
че носих те във себе си с години,
че изживявах думата "Обичам",
че посветих ти всички мои рими.
Намразих ли те? Много. Органично.
А себе си намразих двойно. Тройно!
А после... някак стана безразлично
и днес ми е лежерно, и спокойно.
Повярва ли? Да можех да си вярвам,
че истина са грозните ми думи!
Не те отричам и не съжалявам...
Но в мене тихо свирят тъжни струни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
