Тъжно е
Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам.
Аз викам, а не се чувам.
Аз живея, но май умирам,
но за себе си нямам сили да тъгувам.
В тишината на нощта се чува вик,
подобен на изтръгната човешка душа.
И само в един кратък миг
разбирам, че това е моята съдба.
И пак поглеждам през прозореца черен
и виждам как навън слънцето пече.
Но тъмнината е „приятелят” ми верен ,
с който от света оставам тъй далече.
© Николета Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ми, съдбата няма кой да ти изтръгне. Има и такива моменти, когато "под мостовете не шумят реки", но минават. Разходи се, усмихни се.
ПП.
Ох, разбирам те. ти си само на 18. И това е повече от достатъчно да се усмихнеш.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Търси, вярвай и ще намериш това, което искаш!
Поздрави!